Вагинозата се предизвиква от нарушен баланс на нормалната вагинална флора и трябва се разграничава внимателно от специфичният вагинит.Има и редица смесени състояния,както и две възпалителни заболявания на вагината предизвикани от промяна в морфологията и/или броя на лактобацилите-лактобацилоза и цитолитичен вагинит.Точната диагноза е много важна за правилното лечение и успешното възстановявяне на нормалната вагинална екосистема
Бактериалната вагиноза е най –често срещаната причина за посещения в гинекологичните кабинети на жени в репродуктивна възраст.На второ място се нарежда кандидозния колпит,следван на трето място от трихомоназния вагинит.Жените с хронични вагинални симптоми често изпозват алтернативни лекарства и такива закупени без рецепта по съвет на други жени имали подобни проблеми.Всичко това в много малко случай помага,даже напротив често е причина за усложняване и хронифициране на процеса.От изключителна важност е микробиологичното изследване на вагинален секрет + микроскопско изследване на вагинална намазка за откриване на етиологията на възпалителния процес .Честото пренебрегване на микробиологичното изследване и лекуването „на сляпо” с комбинирани медикаменти води до хроничен вагинален дискомфорт и невъзможност на краен успех от терапията.
Нормалната вагинална екосистема е комплеск от взаимовръзки между отделните ендогенни микроорганизми във вагината-лактобацилите,техните метаболитни продукти,естрогена,клетките на вагиналната лигавица и pH-то/Нормалното рН е в границите 3,8 до 4,2/.Нормалния вагинален секрет съдържа левкоцити ,еритроцити, епителни клетки и бактерии.Има повече от 80 вида лактобацили,но водещи при здрава вагинална екосистема са Lactobacillus acidophilus.Лактобацилите са плеоморфни,грам/+/, аеробни или факултативно анаеробни бактерии.Превръщайки гликогена от клетките на вагиналната лигавица в млечна кеселина те намаляват pH-то във вагиналния секрет .Доказано е че отделят и хидроген пероксид.Тези два фактора супресират растежа на други грам/+/ , грам/-/ и анаеробни бактерии и съдействат за установявяне на нормална вагинална среда.Или казано с други думи нормалната вагинална флора е главния и основен фактор за защита на влагалището при здрави жени във фертилна възраст.
Какви са най-честите симптоми на бактериалната вагиноза?
Увеличено вагинално течение,зачервяване,сърбеж и мирис на риба-най-често след сексуален контакт и менструалния цикъл.Течението е сиво-бяло,хомогенно не много обилно.Сърбежът и зачервяването на влагалището не е задължително.
Точните механизми които предизвикват бактериалната вагиноза не са напълно известни.В основата е намаленото количиство млечна к-на и последващото увеличено рН на влагалището.Причините за това са различни:недостатъчното и ненавременно отделяне на естрогени и последващато намалено синтезиране на гликоген/както се знае гликогена е прекурсура на млечната к-на/ е една от причините.Употребата на антибиотици и други антисептични препарати може да увреди лактобацилите.Еакулацията на сперма /алкална среда/във влагалището също увеличава рН-то и може да доведе до нарастване на колечеството на бактериите характерни за бактериалната вагиноза.Наблюдавано е увеличаване на случайте с бактериалната вагиноза при жени с повече сексуални партньори.
При всички случаи при намаления или липсващ брой лактобацили и увеличеното рН се създават подходящи условия за развитие на множество анаеробни и факултативно анаеробни бактерии.В не малък процент от случаите се установяват смесени анаеробни и аеробни инфекции с няколко микробни причинителя . Това води до скриване на клиничната и микробиологичната картина на проблема и усложнява лечението.
1.Най-честата инфекция се предизвиква от Gardnerella vaginalis .Анаеробни бактерии които причиняват колпит с много лесна микробиологична диагноза.
2.Другите анаеробни бактерии/ често в асоциация / са Bacteroides spp.; Prevotella spp.;Peprostreptococcus spp.;Veillonella spp. и др.
3.По-рядко срещани анаеробни бактерии, повечето резистентни на метронидазол: Mobiluncus spp.; Atopodium vaginae.
4.При развита картина на бактериална вагиноза обикновенно се намесват редица условно патогенни Gr/-/ или Gr/+/ бактерии от ендогенната флора: E.coli ; Klebsiella spp. ; Proteus spp.; Enterococcus spp. ; S.aureus ; Str. Agalactiae и др.
Какво е лечението на бактериалната вагиноза?
Лечението на бактериалната вагиноза е основно с Метронидазол.За пълен успах е необходимо комбиниране на перорална с интравагинална терапия. Метронидазол 500мг. два пъти дневно за 7-10 дни + Метронидазол вагинални глобули или вагинален крем за 5-7 дни.Само локалната терапия с различни комбинирани медикаменти обикновенно е с недостатъчен ефект и често бактериалната вагиноза рецидивира.Задължително е след лечението с антибиотик да търсим пълно възстановяване на нормалната вагинална флора с комбинирани или монопрепарати съдържащи живи лактобацилии.Контролирането на желания ефект се осъществява с микробиологично изследване на вагинален с-т + вагинална намазка веднага след приключване на курса с лактобацили и след 1 месец се прави повторна контрола.
