Mycoplasma genitalium ; Mycoplasma hominis; Ureaplasma urealyticum; Ureaplasma parvum
Много лекари не са запознати добре с Mycoplasma и Ureaplasma-видовете като етиологични причинители на инфекции. Освен това много често липсват условия за диагностика на микоплазмените инфекции при много клинични случаи. До идентификация на тези микроорганизми обикновенно се стига след като първоначалното лечение с антибиотици е било неуспешно и симптомите продължават.
Микоплазма и уреаплазма-видовете са най-малките свободно живеещи микроорганизми и са уникални сред прокариотите –те нямат клетъчна стена. Тази особенност е до голяма степен отговорна за биологичните им свойства: липсата на оцветяване по Грам и резистентността им към най- често се препоръчваните антимикробни агенти/ включително бета-лактамни антибиотици/. Тези микроорганизми обикновено са свързани с лигавицата. Те пребивават вътреклетъчно и извънклетъчно в дихателната и пикочно-половата система и рядко проникват в субмукоза, освен в случай на имуносупресия или интервенция, когато могат да нахлуят в кръвта и да се разпространяват в многобройни органи и тъкани.
Mycoplasma и Ureaplasma може да се предават чрез пряк контакт между хората (генитален или орално - генитален контакт), вертикално от майката на потомството (при раждането или в утробата), или от вътреболнично придобиване чрез трансплантирани тъкани. Дихателни инфекции, предизвикани предимно от M.пневмония обикновено се предават чрез дихателни аерозоли.
Следните инфекции могат да бъдат причинени от Mycoplasma или Ureaplasma-видове в различните групи пациенти:
• уретрит (Ureaplasma и М.genitalium- само мъже)
• пиелонефрит
• цистит
• възпаление на таза (Mycoplasma само)
• пикочно-каменна болест (Ureaplasma само)
• хориоамнионит или ендометрит
• инфекциозен артрит
• хирургични и нехирургичен раневи инфекции
• преждевременно раждане (Ureaplasma само)
• бактериемия
• пневмония
• менингит
Mycoplasma и Ureaplasma често са причини за усложнения на посочените по-горе болести , причинени от други микроорганизми /така наречените коинфекции/.
Когато ги откриваме самостоятелно при пациенти с салпингит, уретрит, и септичен артрит, са етиологични причинители на заболяването.
Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma genitalium са най-честата причина за негонококовите уретрити при мъжете след хламидиалния уретрит.
М.genitalium е известно, че причинява уретрит /при мъже/, цервицит и тазова възпалителна болест /при жени/, клинично неотличимо от заболявания, причинени от други микроорганизми,такива като Neisseria gonorrhoeaе.
Mycoplasma genitalium и Mycoplasma hominis са изолиран от ендометриума и маточните тръби, от приблизително 10% от жените с салпингит , тазова възпалителна болест и цервицит. Mycoplasma hominis е била изолирана от кръвта на приблизително 10% от жените с следродилна треска или след аборт.
Mycoplasma видовете не предизвикват вагинит, но те могат да се размножават при пациентки с бактериална вагиноза и могат да допринесат за усложняване на това състояние.
Дали Ureaplasma-инфекцията причинява безплодие и аборт остава неясно?
Доказано е че Ureaplasma-видове могат да предизвикат възпаление на плацентата и могат да нахлуят в амниотичната торбичка , причинявайки персистираща инфекция и неблагоприятен изход на бременността, включително преждевременно раждане.
Ureaplasma-видове са изолирани от аспират в епидидима при пациенти с остър епидидимит, заедно с други микроорганизми,но е установено че сами не може да бъдат причината за заболяването.
Каква е диагностиката?
Както и диагностиката на хламидиалните инфекции,през последните години в нашата страна доста се спекулира с изследванията за М.hominis и Ureaplasma.Предлагат се различни пакети от изследвания на гениталната система в които не може да се разбере кое изследване колко струва и дали е направено коректно.За съжаление контрола върху тази диагностика е много нисък.
1.Клетъчно-културелни методи:Капризните бавнорастящи микоплазмени видове, като например Mycoplasma genitalium се култивират много трудно и тази диагностика има само научно значение.
2.Серология:Серологични изследвания не са показани за оценяване на генитални микоплазмени и уреаплазмени инфекции и никоя не се предлага на пазара в в развитите страни. В нашата страна има много лаборатории където се правят тези тестове, но дали може да се вярва на 100% е много дискусионен въпрос.
3.PCR- Molecular техники: Не се изискват за М.hominis и Ureaplasma-видовете, въпреки че трябва да се признае, че PCR-анализите могат да бъдат по своята същност по-чувствителни за откриване на малък брой микроорганизми в клиничния материал. До този момент PCR- Molecular техники не са одобрени от FDA в САЩ и се предлагат в нашата страна с търговска цел от някой съмнителни търговски фирми от китайският пазар. Следователно, наличието на молекулярно изследване на този етап е доста ограничено. Генните техники като PCR-анализ са на разположение основно за научни изследвания или референтни лаборатории.
4.Културелни методи основно за М.hominis и Ureaplasma-видове: На пазара съществуват няколко задоволителни теста за диагностика и антибиограма на тези микроорганизми.Те ни дават ясна представа за количественото определяне на броя на микроорганизмите ,а това има значение за окончателната диагноза/например колонизация на влагалището или инфекция/.
Лечение:
Използват се антибиотици от хинолоновата група/cipro-,levo-,moxi-,o-floxacin/; макролиди и тетрациклини.Не рядко се проявава резистентност към някоя група антибиотици и затова при възможност е желателно да се прави антибиограма.
