ХЛАМИДИЙНА ИНФЕКЦИЯ ? Печат
Четвъртък, 29 Ноември 2012г. 10:12ч.

Хламидийна инфекция

Хламидиите са  грамотрицателни вътреклетъчни паразити без собствена бактериална стена , които преференциално  заразяват  squamocolumnar епителните клетки. Те включват родове Chlamydia (от които е Chlamydia trachomatis) и Chlamydophila (напр. Chlamydophila пневмоние и Chlamydophila psittaci).Поради сложният им цикъл на размножаване и вътреклетъчният им живот , те се изследват и лекуват много специфично.

 

 

Хламидийна инфекция може да предизвика заболяване в много органи и системи, включително и на пикочо-половата система -цервицит, салпингит, ендометрит, уретрит, епидидимит. Хламидийната  инфекция  е най-често съобщаваната бактериална болест, предавана по полов път в Съединените щати и водеща причина за безплодие при жените в целият свят. Chlamydia е косвена причина за смъртността от извънматочна бременност.C. trachomatis   може да предизвика и други заболявания: конюнктивит, пневмония (при бебета, родени вагинално от заразени майки), Фиц Хю-Къртис синдром, Райтер синдром ,трахома (водеща причина за придобита слепота в света/ и други. 

Хламидийната  инфекция  обикновено се предава чрез сексуален контакт / орален, анален или вагинален полов акт/. Неонатална инфекция (например, конюнктивит или пневмония) може да възникне вследствие на преминаването през родовия канал на заразена майка.

При  хламидийна инфекция, за разлика от гонорея, повечето мъже и жени, които са заразени, са асимптоматични, като по този начин диагнозата се забавя.

Какви са най-честите клични и анамнестични данни? 

 

При жени със съмнение за хламидийна инфекция
стория  свързана с  полово предавани болести
-Дизурия
-Жълт гноевиден секрет от уретрата
-Вагинално течение
-Анормално вагинално кръвотечение (посткоитално или несвързано с менструацията)
-Диспареуния 

-Проктит, анален полов акт
-История на сексуална активност без презерватив или презервативен фал
-Поява и прогресиране на болка ниско в корема

-Тазова възпалителна болест
-Никакви симптоми (в 80%)


При мъже със съмнение за хламидийна инфекция

стория  свързана с  полово предавани болести
-Дизурия
-Жълт гноевиден секрет от уретрата

-История на сексуална активност без презерватив или презервативен фал
-Проктит, анален полов акт
-Едностранна болка и подуване на скротума
-Треска
-Никакви симптоми (при 50%)


При новородени с хламидийна инфекция може да се отбележи следното:

-Симптомите на пневмония (ако са налични), започвайки от 1-3 месеца
-Симптомите на конюнктивит (ако са налични), се развива за 1-2 седмици
невмония, кашлица и висока температура
-Конюнктивит, очна секреция, подуване на едното или и на двете очи
-При майки с диагноза или предполагаема  хламидийна инфекция по време на бременността


През последните години много се злоупотребяваше с хламидийната  инфекция.На повечето пациенти се правеха серологични изследвания за Chlamydia  trachomatis и се изписваха колосални количества антибиотици „на сляпо” ,най-често  не по предназначение.Като резултат малко пациенти се подобряваха клинично и симптомите им персистираха.

Какви са основните причини за това?

На първо място неточната диагностика, а на второ неточното антибиотичното лечение.

Има ли пациента в момента хламидийна  инфекция?

Дали въобще е имал такава?

Отговор на този въпрос може да даде само и единствено микробиологичната диагностика.

1.Серологичното изследване е доста остарял метод и резултатите от него не могат да ни дадат точен и ясен отговор . Наличието на титър на антителата може да говори за стара инфекция или за кръстосана реакция към други бактерии.Серологичното изследване има стойност само при Лимфогранулома венерум и други системни хламидиални заболявания. При  теста за свързване на комплемента, всички пациенти с lymphogranuloma venereum (LGV) имат  комплемент-фиксиращи титрите на антителата, по-високи от 01:16. И само петнадесет процента от мъже с уретрит и 45% от жените с ендоцервикален инфекция имат титри на 1:16 или по-голяма.

2.Много по-точни са имунологичните/имунофлуоресцентни и имуноферментни/методи.Но за тях е необходимо обучен персонал и скъпа техника.По  достъпна са една разновидност на тези тестове ,а именно бързите имунохроматографски тестове ,които се правят при леглото на болния.Единственият им недостатък е ниската специфичност и чувствителност.

3.Културелните методи са много надежни,но за съжаление са трудоемки и изискват специално оборудвана лаборатория.За момента не се правят никъде в България след напускането на редица сериозни лекари от екипа на Проф. Митов.

4.По настоящем най-точните изследвания са молекулярно –биологичните методи.Те са основани на принципите за откриване на специфична нуклеинова киселина на Chlamydia  trachomatis.Вече са известни различни видове техники за детекция на ДНК-РНК на бактерията.Съществуват и много точни апаратни модели,които за радост навлизат и в България.Но все още тази диагностика не е водеща и с нея се злоупотребява.Използват се евтини ДНК-сонди и консумативи и това води до фалшиви положителни или отрицателни резултати.

Ефективно ли е антибиотичното лечение?

Антибиотично лечение е 95% ефективно . Прогнозата е отлична, ако лечението започне рано и завърши с  целия курс. Неуспехите в лечението с първични терапии са доста редки, рецидив може да се появи с алтернативни терапии или при развитие на резистентност.Повторната  инфекция е най-често е свързана с  препредаване от заразените сексуални партньори или придобиване от нов партньор,заради което всички сексуални партньори трябва да се лекуват.

Антибиотици за първи избор са Azithromycin и  Doxycyclin за 10-14 дневен перорален курс.Като алнернатива може да се използват : други макролиди/кларитромицин , еритромицин , йозамицин/ ,  флуорхинолони  , клиндамицин и други.
Смъртните случаи са рядкост и са причинени от прогресия на инфекцията  до салпингит или тубоовариален абсцес с разкъсване и перитонит. Най-често при хроничните инфекции се стига до запушване и увреждане на маточните тръби, което води до частична или пълна стерилност. Именно по тази причина
Chlamydia  trachomatis е една от основните причини за липса на фертилитет при жените.