КАКВО Е ТРИХОМОНАЗНА ИНФЕКЦИЯ? Печат
Неделя, 03 Октомври 2010г. 11:38ч.

Trichomonas vaginalisTrichomonas  vaginalis е причинител на Тrichomoniasis-широко разпространено сексуално заболяване на половата система при мъже и жени.Последствията от него са много  важни в медицинско,социално и икономическо отношение. Trichomonas  vaginalis е едноклетъчен овален микроорганизъм  с размери около 9 X 7 μm .Притежава 5 флагели/къмшичета/ и ондулираща мембрана чрез които се движи и прикрепва.Той се развива при анаеробни условия ,откъдето се определя и средата в която живее и се размножава най-добре.

При жените това е влагалището и уретрата , а при хроничните форми;цервикс на матката,матка,маточни тръби и в най-тежките случай малък таз/един от основните причинители на тазово- възпалителната болест/. При мъжете уретра в началото на инфекцията/около 7 дни/ след което Trichomonas  vaginalis се разпространява почти в цялата мъжка полова система,като предизвиква хронични възпалителни процеси на простата,семепроводи,епидидими и тестиси.

Заразяването става изключително по полов път-при сексуален контакт.На последък се установи високата преживяемост на паразита в орофарикса и това също трябва да се отчита като един от източниците на инфекцията./орален секс/

По настоящем Trichomonas  vaginalis причинява много често безсимптомни или леки инфекции ,които винаги хронифицират без лечение или с неадекватно такова.Последващата борба на лекарите с хроничната персистираща инфекция особенно при мъжете е трудна и неблагодарна, защото въпреки правилната диагностика и лечение често няма пълен успех.

ТРУДНА ЛИ Е ДИАГНОСТИКАТА?

1.Клиничната картина е разнообразна: от жълто-зелен пенест секрет съпроводен с сърбеж,парене и дизурия до безсимптомно преминаване на инфекцията в хронична фаза. Инкубационния период е от 2-3 до 28 дни а инфекцията може да е остра,хронична или асимптоматична.
2. Култивиране и микроскопиране “Gold standart” -основия метод за диагностика .Има много видове хранителни среди за Trichomonas  vaginalis.Обикновенно растежа на протозоите е в рамките на 2 до 7 дни.
Основните проблеми при този метод са:
- Субективния момент-необходимо е микроскопиращия да има достатъчно голям опит и търпение за да намери това което търси.
- Вземането и преноса на материалите да се извършва възможно най-бързо /max до 2 часа/или в транспортни среди за анаероби при температури около 20-25 градуса.
- При хроничните форми ,да се извърши пресяване за още един период.

3.Антиген-Антитяло свързани реакции.Те са много специфични,но нямат реално приложение в практиката.
4.DNA-техники.Това е най-точният метод,но е много по-скъп и изисква много прецизни апарати /REAL-time PCR/ и специфични DNA –сонди.За да е точна дианостиката е необходимо да се спазва точно протокола от вземането на материала до изработването му.А всяка една грешка или неподходяща  DNA –сонда води до фалшиво положителни или отрицателни резултати.Това е  причината много често да има разминаване между резултатите от културелната и  DNA-диагностика.

КАК ПРОТИЧА ЛЕЧЕНИЕТО?

В миналото остана типичната картина на уретрит или колпит при заразяване с  Trichomonas  vaginalis  както и лечението на тези инфекции с  4 таблетки Тинидазол еднокранто или краткотрайните курсове за 4-5 дни Метронидазол 250мг.
По настоящем всички извесни препарати са от нитроимидазоловата група.Сами по себе си тези лекарства не са токсични за протозойте.Ефекта се получава от техните метаболитни продукти,които са цитотоксични и увреждат DNA на паразита.
Основен медикамент е Metronidazol.Съществува като различни търговски наменования: Flagyl , Metronidazole , Trichomonacid , Arilin и т.н. на таблетки-250мг и 500мг. и флакони от 100мл-500мг.
По последни данни е необходимо да се прилага при остра инфекция в доза : 2 пъти по 500мг перорално/1000 мг-дневно/ за 7-10 дни.
При хронични инфекции максимална доза :  от 3 пъти по 500мг/1500 мг-дневно/ до 2 пъти по 1000мг/2000 мг-дневно/ за 10-15 дни.
При неуспех може да се започне венозна инфузия в доза доза : 2 пъти по 500мг /2 пъти по 1 флакон от 100мл-500мг /до 3 пъти по 1 флакон дневно.
За приложението на венозния антибиотик има различни мнения ,но клиничните резултати показват че има  своето място за лечението на хроничните простатити при мъже.Има и схеми за лечение при които се използва едновременно венозно и перорално антибиотик.
Други медикаменти са Tinidazole/Fasigyn/ - перорално , Nimorazole/Naxogyn/- перорално , Secnidazole , Flunidazole , Carnidazole, Furazolidone  и Ornidazole/Tiberal/. На Tiberal се възлагат много надежди в борбата с хроничните рецидивиращи форми на Трихомоназата.Той също се прилага перорално,венозно или смесено.За съжаление препарата няма регистрация в България.
 
ЗАЩО НЯМА УСПЕХ ТЕРАПИЯТА?

Първо трябва да споменем че неуспехите са основно  при лечение на мъжете с  хроничен простатит причинен от Trichomonas  vaginalis.
Защо въпреки че сами по себеси препаратите са отлични имаме терапевтични неуспехи?
Защо макар че  е световен проблем , в  много водещи лаборатории и научни водещи центрове не се работи по този въпрос?
Сигурно отговора е защото няма икономически интерес от фармацевтичните фирми.
Все пак има редица проучвания които хвърлят светлина върху проблема:
1.Най-често имаме рецидивиране  от реинфекция-не се лекуват сексуалните партньори.


2. Неправилно лечение или недостатачно такова като времетраене,липса на къмплайънс -не рядко пациентите не спазват дозата и продължителността на лечебния курс.
3.Ниската концентрация на Цинк в серума, слабата резорбция на активното вещество от чревната лигавица и последващата ниска концентрация в серума.
4.Анатомичните и физиологични пречки за достигане на необходима концентрация на препарата във фокуса на инфекцията/особенно в простатата/.
5.Смята се че основната причина за неуспеха при лечение на хроничните инфекции е резистентността на протозойте.Тя може да се появи в хода на лечението при което се селекционират само резистентни форми.